2 abr 2009, 15:42

Писмо до един непознат....

  Poesía » Otra
1K 0 3

Защо превърнахме писмата,

романтика от миналите дни,

в добре прикривана гримаса

на скрити чувства и войни?!

 

Писма си пишем за възхвала

с лицемерни, блудкави слова,

а в душите ни бушува хала,

помитаща добрите ни дела...

 

И извиняваме се патетично

на всеки, пред нас не съгрешил,

а пък гневът ни истерично

излива се чрез нрава ни прогнил.

 

Писма - далеч не са модерни,

писма се пишат от любов

и вместо думи лицемерни,

да бъдем хора чак до... гроб!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Taka изглеждат и звучат истините, поздрави и от мен!
  • Да бъдем хора!
    Красив призив, Никол!
    Поздравления!
  • Една добра душа търси сродната си...! Поздрави, Никол!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...