2 апр. 2009 г., 15:42

Писмо до един непознат....

1K 0 3

Защо превърнахме писмата,

романтика от миналите дни,

в добре прикривана гримаса

на скрити чувства и войни?!

 

Писма си пишем за възхвала

с лицемерни, блудкави слова,

а в душите ни бушува хала,

помитаща добрите ни дела...

 

И извиняваме се патетично

на всеки, пред нас не съгрешил,

а пък гневът ни истерично

излива се чрез нрава ни прогнил.

 

Писма - далеч не са модерни,

писма се пишат от любов

и вместо думи лицемерни,

да бъдем хора чак до... гроб!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Taka изглеждат и звучат истините, поздрави и от мен!
  • Да бъдем хора!
    Красив призив, Никол!
    Поздравления!
  • Една добра душа търси сродната си...! Поздрави, Никол!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...