31 ene 2012, 10:03

Писмо до Господ

913 0 27

 

Господи, защо така реши

и ни направи всичките различни,

а после ни ориса със един аршин

да гоним слепи щастие митично.

 

Ела да видиш, Боже, как

поравно радост с егоист дели се,

а болката – кармичен знак

за чувства дадени ни свише.

 

Сто вица казах, Боже, не успях

усмихнато да видя злото,

при завистта веднъж се спрях -

от самота се разболях жестоко.

 

И пак най-грозната лъжа

ме гледа с опакото на окото,

а лицемерието днес събра

мастити титли на хорото.

 

Мечтах, летях, ранена бях –

да си добър е скъпо хоби

и сладък занаят на олигарх

от твоето Светлинно лоби.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...