Писмо до Господ
Господи, защо така реши
и ни направи всичките различни,
а после ни ориса със един аршин
да гоним слепи щастие митично.
Ела да видиш, Боже, как
поравно радост с егоист дели се,
а болката – кармичен знак
за чувства дадени ни свише.
Сто вица казах, Боже, не успях
усмихнато да видя злото,
при завистта веднъж се спрях -
от самота се разболях жестоко.
И пак най-грозната лъжа
ме гледа с опакото на окото,
а лицемерието днес събра
мастити титли на хорото.
Мечтах, летях, ранена бях –
да си добър е скъпо хоби
и сладък занаят на олигарх
от твоето Светлинно лоби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
