Писмо ти пращам, но не до пощенската ти кутия -
Адресът му е твоето сърце...
Аз пиша, но не пиша на хартия,
а на мъничко парченце от небе...
Във него пиша колко те обичам
с надеждата, че ще го прочетеш,
със думи най-копнежни те обличам
от лунен блясък и от звезден скреж.
Не скривам нищо, целият съм там
разголил се, разкрил се чак до края...
Двуличие да има в любовта не знам -
Обичам те, очаквам те и те желая...
Сега съм цял надежда и очакване,
сърцето мое е обратният адрес
препълнено със нежност и със блянове,
с желание за най-добрата вест...
25.10.2014.
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados