29 abr 2009, 6:10

Писмо до вампир

866 1 3

Защо винаги ме караш да се чувствам

като първия път, когато ме погледна...

Вцепенена, трепереща от страх.

Винаги ли го чувстваш по този начин?

Не бих те оставила самичък, 

няма да го направя и аз.

Знам, че мога да надникна в душата ти

и ще го направя, ти само ми го позволи.

Лекувайки раните ú,

оставам влюбена в смъртта,

без да чувствам нищо,

а сега просто спи.

Отпусни глава на рамото ми

и целуни ме преди да дойде часът,

в който и аз ще затворя очи,

сънувай ме и ще умра за любовта.

Защото не бих позволила черни думи да те застигнат

и когато кървиш, ще изтрия твоята кръв.

Животът никога няма да ми позволи да те обичам,

но отвъд граници ще те имам и такъв.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...