29 abr 2009, 6:10

Писмо до вампир

870 1 3

Защо винаги ме караш да се чувствам

като първия път, когато ме погледна...

Вцепенена, трепереща от страх.

Винаги ли го чувстваш по този начин?

Не бих те оставила самичък, 

няма да го направя и аз.

Знам, че мога да надникна в душата ти

и ще го направя, ти само ми го позволи.

Лекувайки раните ú,

оставам влюбена в смъртта,

без да чувствам нищо,

а сега просто спи.

Отпусни глава на рамото ми

и целуни ме преди да дойде часът,

в който и аз ще затворя очи,

сънувай ме и ще умра за любовта.

Защото не бих позволила черни думи да те застигнат

и когато кървиш, ще изтрия твоята кръв.

Животът никога няма да ми позволи да те обичам,

но отвъд граници ще те имам и такъв.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...