Писмо до вампир
Защо винаги ме караш да се чувствам
като първия път, когато ме погледна...
Вцепенена, трепереща от страх.
Винаги ли го чувстваш по този начин?
Не бих те оставила самичък,
няма да го направя и аз.
Знам, че мога да надникна в душата ти
и ще го направя, ти само ми го позволи.
Лекувайки раните ú,
оставам влюбена в смъртта,
без да чувствам нищо,
а сега просто спи.
Отпусни глава на рамото ми
и целуни ме преди да дойде часът,
в който и аз ще затворя очи,
сънувай ме и ще умра за любовта.
Защото не бих позволила черни думи да те застигнат
и когато кървиш, ще изтрия твоята кръв.
Животът никога няма да ми позволи да те обичам,
но отвъд граници ще те имам и такъв.
© Стеси All rights reserved.
