Не бяхме ли точно с нагласата,
че всичко по план ще се случи?
Със скрити надежди във пазвата,
с усмивки по бледите устни.
По широките улици тръгнахме
с искрящи от радост очи.
От времето повече бързахме.
За къде? И днеска не знаем дори.
На вятъра буен в косите
стотици мечти разпиляхме.
Гонехме изгреви в дните,
а бяхме самотните залези. ...