Писмо до Вас
Не бяхме ли точно с нагласата,
че всичко по план ще се случи?
Със скрити надежди във пазвата,
с усмивки по бледите устни.
По широките улици тръгнахме
с искрящи от радост очи.
От времето повече бързахме.
За къде? И днеска не знаем дори.
На вятъра буен в косите
стотици мечти разпиляхме.
Гонехме изгреви в дните,
а бяхме самотните залези.
Светът в ръцете ни беше,
но някъде май се изплъзна.
Като песен животът звучеше,
преди песента да замръзне.
Сега със същия поглед се гледаме,
но друго чете се в очите.
Не бързаме скоро да тръгваме.
Защо? Не знаем и ние самите.
© Някоя All rights reserved.
