5 oct 2020, 2:56

Писмо II

  Poesía
911 2 1

Tъркулна се почти една година
а ние сме си все така.
Търкулна се, и времето подмина
встрани да бутне общите неща.

 

Как си ти, денят ти как минава,
семейството, приятелите, как са те?
Да те попитам друго, нищо не остава,
надявам се все пак да си добре.

 

За мен ще питаш, като че ли добре съм,
отвеян както винаги и уморен.
Днес съм ту щурав, ту отнесен
и малко, някак си вглъбен.

 

След месец-два отново ще ти пиша
за обичайните ми рутини.
Отново кратичко писмо ще спиша
от същите душевни дълбини.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Joakim from the grave Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...