5 окт. 2020 г., 02:56

Писмо II

905 2 1

Tъркулна се почти една година
а ние сме си все така.
Търкулна се, и времето подмина
встрани да бутне общите неща.

 

Как си ти, денят ти как минава,
семейството, приятелите, как са те?
Да те попитам друго, нищо не остава,
надявам се все пак да си добре.

 

За мен ще питаш, като че ли добре съм,
отвеян както винаги и уморен.
Днес съм ту щурав, ту отнесен
и малко, някак си вглъбен.

 

След месец-два отново ще ти пиша
за обичайните ми рутини.
Отново кратичко писмо ще спиша
от същите душевни дълбини.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Joakim from the grave Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...