15 may 2017, 8:38  

Писмо от жена ти 

  Poesía » Otra
692 3 7

Бях ти кръгче. 
Ти бе точка в средата ми. 
Аз със валсови пръсти
окръжавах оста ти. 
Диви ягоди зрееха нощем 
в косата ми.

 

После някакъв лъч... 
После атомен взрив. 
Снопче лунни коси
ме преряза.
Влезе остро в средата ми. 
И се пръснах дифузна... 
Моят център изчезна от орбита. 
Беше страшно. Със ръбове. 
И болеше. 
Остри нокти забих 
във дланта си. 
Защитавах лицето ти.
Ти не знаеше, блуждаещо огънче. 
И нехаеше...

 

Днес съм кръгче. 
Аз съм точка в средата. 
Имам думи, с които 
да пригладя косата си. 
Днес съм храм и вместилище. 
Съсъд на живота си. 
И на душата. 
Днес съм сферата в себе си. 
И почти се усмихвам. 
Не се доближавай!

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??