Писмо от жена ти
Бях ти кръгче.
Ти бе точка в средата ми.
Аз със валсови пръсти
окръжавах оста ти.
Диви ягоди зрееха нощем
в косата ми.
После някакъв лъч...
После атомен взрив.
Снопче лунни коси
ме преряза.
Влезе остро в средата ми.
И се пръснах дифузна...
Моят център изчезна от орбита.
Беше страшно. Със ръбове.
И болеше.
Остри нокти забих
във дланта си.
Защитавах лицето ти.
Ти не знаеше, блуждаещо огънче.
И нехаеше...
Днес съм кръгче.
Аз съм точка в средата.
Имам думи, с които
да пригладя косата си.
Днес съм храм и вместилище.
Съсъд на живота си.
И на душата.
Днес съм сферата в себе си.
И почти се усмихвам.
Не се доближавай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
