Писмо от окопа

Тук е студено, кално и има
мишки, които жив те изяждат!
В мрачната дупка ние сме трима:
аз и смъртта, и тъжно, протяжно

виене кучешко. Черни рани.
Ни враг се явява, ни другари.
За банкери, честта поругали,
дали да умирам?... Едва ли.

И... гушкам те, сине невръстен,
разкривам ти истина страшна:
Той, мракът със плана си пъклен
е хидрата кървава, алчна!