Писмо от окопа
Тук е студено, кално и има
мишки, които жив те изяждат!
В мрачната дупка ние сме трима:
аз и смъртта, и тъжно, протяжно
виене кучешко. Черни рани.
Ни враг се явява, ни другари.
За банкери, честта поругали,
дали да умирам?... Едва ли.
И... гушкам те, сине невръстен,
разкривам ти истина страшна:
Той, мракът със плана си пъклен
е хидрата кървава, алчна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
