27 abr 2004, 20:21

Писмо в бутилка

  Poesía
2K 0 1

Хванах лист и мастило,
запалих в стаята малкото кандило
и възпях върху листа
любовта на двама,
в чиито сърца няма измама.
Редих със сълзи на очи тези думи,
защото краят боли.
Някаква глупост влюбените раздели.
Не можеха вече да слеят устните,
да вплетат ръце и топлина да има
в копнеещото за другия сърце.
Сега само с писма общуват те.
Писма, в които думите са тъй жестоки
и правят рани тъй дълбоки.
Още се обичат тези две сърца,
но крият любовта, там,
дълбоко в своята душа.
Сега пише младата жена,
пише тя последните слова.
Те гласят раздяла,
раздяла, която би умряла
ако девойката бе възпяла любовта,
която таи във своята душа.
Ето написа тя последната дума от своите слова -
“Сбогом” е тя и горчи тъгата,
но бори се жената.
Взе писмото и сложи го в бутилка с роза червена,
която символ е на любовта изживяна 
с момъка в онези времена.
И с бутилката в морето пусна тя писмото.
Затвори любовта и погреба я в тъмната вода.
Гледаше от брега как потъва споменът
и нощта поглъща всички
думи, чувства и жажди неутолими.
Когато бутилката потъна заедно със нейните мечти,
Момичето избърса сълзите от своите очи
и скочи в бездънните води.
Сега водите на това море горчат
и ветровете там мълчат,
защото заради горчивите слова,
които пусна тя с бутилката в нощта.
Умря  младата жена, умря със спомена за любовта,
която таеше в своята душа!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Черната Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не е изпипано, може да се поработи върху него. На места се губи ритъма, римуването не е на висота, но въпреки това си заслужава да се прочете.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...