27.04.2004 г., 20:21

Писмо в бутилка

2K 0 1

Хванах лист и мастило,
запалих в стаята малкото кандило
и възпях върху листа
любовта на двама,
в чиито сърца няма измама.
Редих със сълзи на очи тези думи,
защото краят боли.
Някаква глупост влюбените раздели.
Не можеха вече да слеят устните,
да вплетат ръце и топлина да има
в копнеещото за другия сърце.
Сега само с писма общуват те.
Писма, в които думите са тъй жестоки
и правят рани тъй дълбоки.
Още се обичат тези две сърца,
но крият любовта, там,
дълбоко в своята душа.
Сега пише младата жена,
пише тя последните слова.
Те гласят раздяла,
раздяла, която би умряла
ако девойката бе възпяла любовта,
която таи във своята душа.
Ето написа тя последната дума от своите слова -
“Сбогом” е тя и горчи тъгата,
но бори се жената.
Взе писмото и сложи го в бутилка с роза червена,
която символ е на любовта изживяна 
с момъка в онези времена.
И с бутилката в морето пусна тя писмото.
Затвори любовта и погреба я в тъмната вода.
Гледаше от брега как потъва споменът
и нощта поглъща всички
думи, чувства и жажди неутолими.
Когато бутилката потъна заедно със нейните мечти,
Момичето избърса сълзите от своите очи
и скочи в бездънните води.
Сега водите на това море горчат
и ветровете там мълчат,
защото заради горчивите слова,
които пусна тя с бутилката в нощта.
Умря  младата жена, умря със спомена за любовта,
която таеше в своята душа!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Черната Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не е изпипано, може да се поработи върху него. На места се губи ритъма, римуването не е на висота, но въпреки това си заслужава да се прочете.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...