В мислите ми идваш още,
разхождаш се, а аз не мога да те спра.
В сънищата ми се появяваш нощем
и пак целуваш ме, но в съня.
Тръгна си от мен и се сбогува,
а аз останах със сълзи на очи,
устата не помръдна, а опитах
да крещя "Мили, остани! "
Защо съдбата ни е толкова жестока?
Защо отведе те толкова далеч от мен?
Защо раната, така дълбока,
расте все повече с всеки ден?