Mar 24, 2010, 4:58 PM

Писмо за теб

  Poetry
947 0 0

В мислите ми идваш още,

разхождаш се, а аз не мога да те спра.

В сънищата ми се появяваш нощем

и пак целуваш ме, но в съня.

 

Тръгна си от мен и се сбогува,

а аз останах със сълзи на очи,

устата не помръдна, а опитах

да крещя "Мили, остани! "

 

Защо съдбата ни е толкова жестока?

Защо отведе те толкова далеч от мен?

Защо раната, така дълбока,

расте все повече с всеки ден?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Покипси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...