Писмото на Герда
(писано върху блокче лед)
Замръзвам, но пиша ти, миличък Кай -
с парчета от лед ти сглобявам куплети.
(И все получава се думата "край!".)
От студ посинях - не си чувствам ръцете.
Разбрал си - отвлече ме Снежният крал.
(по-точно... виновна съм - с него избягах)
Светът беше пухкав, и тайнствен, и бял -
вълшебни витражи летяха край впряга.
Очите на краля - синци от ахат,
а думите - меки маншони от кожа.
(така ме целуна - отне ми дъха.)
Забравих и тебе, и нашите рози.
Красиво е тук, в този Зимен дворец -
изящен ажур, от сребро канделабри,
кристал, филигран, и скрежен искрец,
но толкова празно е в снежните зали...
Понякога кралят се връща от път,
чете стиховете ми, хладно ме хвали.
Прегръща ме после и плъпва студът -
в око на Медуза превръща ме вляво.
Замръзвам, но помня те, миличък Кай!
И старата стряха с на птички гнездата,
парфюма на розите в късния май
и нашата пейка - току под лозата.
И колко се смеехме... Как твоят глас
от песен плетеше ми галена люлка...
Тогава ме имаше, бях просто "аз",
а не тъжна сянка на ледна висулка.
Ела, намери ме, върни ми това!
Спаси ме, те моля, без тебе съм мъртва...
Една твоя дума, и топла сълза,
навярно, от бялата смърт ще ме върнат.
Писмо ти написах на блокче от лед -
(дано те намери през хиляди мили ),
дано си ме спомняш и имам късмет...
Дордето съм жива - чакам те, мили.
Герда Радост Даскалова
_________________________________________________________________________________
Моля, приемете тази приказка като моя поздрав, като Коледна картичка, по случай настъпващите празници...
Здраве и късмет всекиму!
Да бъде!
Р.Даскалова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
Невероятно разказана приказка с обърнат сюжет!
