13 feb 2011, 15:31

Писна ми 

  Poesía
2189 0 5

Писна ми да бъда в услуга на всички,

да ме мачкат, а аз да се усмихвам,

да се изнизвам тихо на пръсти и по терлички,

като вятър в храстите аз да притихвам.

 

Писна ми все в мен да е вината,

да свалям от кръста „безгрешните”,

да нося на чуждите хора „рогата”,

да ме товарят с вещи с надпис „излишните”.

 

Писна ми да бъда пътека отъпкана.

Да бъда светлината накрая,

сламката, за която се хваща удавника,

Лунна пътека в безкрая!

 

Писна ми! Но така съм пък истинска,

търпеливо трън подир  трън изскубвам.

И душата си пазя така чиста,

от думи и хули без да избухвам.

© Снежина Айдарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бунтарка!!! Поздравления за стиха!
  • Благодаря ви момичета! Тези, които ме познават, казват че съм много слънчев човек! Само чрез стихове мога да изкажа какво ме тормози и така ми олеква! Сърдечни поздрави и благодарности!
  • Просто спри да бъдеш кошче за душевни отпадъци. Така не запазваш себе си, а живееш сякаш заради другите.
    Хубаво стихо! И се усмихни!
  • Сърдечни благодарности, Аманда!
  • ти си просто един добър човек, а кой може да е повече от това? поздрави!
Propuestas
: ??:??