Писна ми
Писна ми да бъда в услуга на всички,
да ме мачкат, а аз да се усмихвам,
да се изнизвам тихо на пръсти и по терлички,
като вятър в храстите аз да притихвам.
Писна ми все в мен да е вината,
да свалям от кръста „безгрешните”,
да нося на чуждите хора „рогата”,
да ме товарят с вещи с надпис „излишните”.
Писна ми да бъда пътека отъпкана.
Да бъда светлината накрая,
сламката, за която се хваща удавника,
Лунна пътека в безкрая!
Писна ми! Но така съм пък истинска,
търпеливо трън подир трън изскубвам.
И душата си пазя така чиста,
от думи и хули без да избухвам.
© Снежина Айдарова All rights reserved.
Сърдечни поздрави и благодарности!
