Писна ми отново сам да се прибирам
При четири оголени стени.
Писна ми пак и пак да се напивам
А да не престава да ме боли.
Дори и в опити да се разсейвам
Знам,че в главата ми ще изникнеш ти.
Каквото и да правя,
Не престава да ме боли.
© Мартин Василев Todos los derechos reservados
и болката ще е със друга анатомия.
Годините ще са се понатрупали...
На двадесет и малкото е много...