19 abr 2021, 2:57

Писна ми

957 2 7

  Писна ми

 

Писна ми и таз година

да стоя под карантина,

глас човешки да не чувам

само с „Вайбър” да общувам!

 

Вчера селфи си направих,

снимки няколко прибавих,

изпратих ги на децата,

отговор получих в чата:

 

– Що за дзвер е тази дама?!

– Чакай, бе това е мама!

Синковците, общо взето,

ми забравили лицето.

 

Музата ми е сърдита,

цупи се не ме зачита

все ми пили на главата,

искала си свободата.

 

Писна ми и от „кибука”

тук ще си умра от скука –

моите съседи мили,

като мишки са се скрили.

 

Бедничката ни държава,

с вируси се състезава,

аз друг изход не намирам

освен да се ваксинирам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...