19 abr 2021, 2:57

Писна ми

954 2 7

  Писна ми

 

Писна ми и таз година

да стоя под карантина,

глас човешки да не чувам

само с „Вайбър” да общувам!

 

Вчера селфи си направих,

снимки няколко прибавих,

изпратих ги на децата,

отговор получих в чата:

 

– Що за дзвер е тази дама?!

– Чакай, бе това е мама!

Синковците, общо взето,

ми забравили лицето.

 

Музата ми е сърдита,

цупи се не ме зачита

все ми пили на главата,

искала си свободата.

 

Писна ми и от „кибука”

тук ще си умра от скука –

моите съседи мили,

като мишки са се скрили.

 

Бедничката ни държава,

с вируси се състезава,

аз друг изход не намирам

освен да се ваксинирам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...