19 апр. 2021 г., 02:57

Писна ми

949 2 7

  Писна ми

 

Писна ми и таз година

да стоя под карантина,

глас човешки да не чувам

само с „Вайбър” да общувам!

 

Вчера селфи си направих,

снимки няколко прибавих,

изпратих ги на децата,

отговор получих в чата:

 

– Що за дзвер е тази дама?!

– Чакай, бе това е мама!

Синковците, общо взето,

ми забравили лицето.

 

Музата ми е сърдита,

цупи се не ме зачита

все ми пили на главата,

искала си свободата.

 

Писна ми и от „кибука”

тук ще си умра от скука –

моите съседи мили,

като мишки са се скрили.

 

Бедничката ни държава,

с вируси се състезава,

аз друг изход не намирам

освен да се ваксинирам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...