Писна ми и таз година
да стоя под карантина,
глас човешки да не чувам
само с „Вайбър” да общувам!
Вчера селфи си направих,
снимки няколко прибавих,
изпратих ги на децата,
отговор получих в чата:
– Що за дзвер е тази дама?!
– Чакай, бе това е мама!
Синковците, общо взето,
ми забравили лицето.
Музата ми е сърдита,
цупи се не ме зачита
все ми пили на главата,
искала си свободата.
Писна ми и от „кибука”
тук ще си умра от скука –
моите съседи мили,
като мишки са се скрили.
Бедничката ни държава,
с вируси се състезава,
аз друг изход не намирам
освен да се ваксинирам!
© Ваня Иванова Всички права запазени