13 feb 2010, 21:53

Писък

  Poesía » Otra
658 0 4

Топли ли бяха ръцете ми,

когато бях малка наивница,

когато невинните трепети

ме правеха сляпа нещастница?

 

Шоуто свърши, седнете по масите!

Циркът бе много, а вие осмивахте...

Умело събирахте пачки от касите,

а после със вино успеха поливахте!

 

Вземайте... колкото искате стока!

Аз искам да върна сърцето си...

До гуша потънах във вашата клопка,

закърпила болката с бръчки в лицето си!

 

Блясък ли искате, голи скъперници?

Златото пазите в користни джобове,

хората хвърляте в мърляви плевници,

а после с очи във тавана копирате снобове.

 

Взехте ли всичко? После се махайте!

Искам да дишам, на дъното... тука!

Поредната маска на себе си слагайте,

аз не съм старата порцеланова кукла!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...