13 февр. 2010 г., 21:53

Писък

657 0 4

Топли ли бяха ръцете ми,

когато бях малка наивница,

когато невинните трепети

ме правеха сляпа нещастница?

 

Шоуто свърши, седнете по масите!

Циркът бе много, а вие осмивахте...

Умело събирахте пачки от касите,

а после със вино успеха поливахте!

 

Вземайте... колкото искате стока!

Аз искам да върна сърцето си...

До гуша потънах във вашата клопка,

закърпила болката с бръчки в лицето си!

 

Блясък ли искате, голи скъперници?

Златото пазите в користни джобове,

хората хвърляте в мърляви плевници,

а после с очи във тавана копирате снобове.

 

Взехте ли всичко? После се махайте!

Искам да дишам, на дъното... тука!

Поредната маска на себе си слагайте,

аз не съм старата порцеланова кукла!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...