13 февр. 2010 г., 21:53

Писък

660 0 4

Топли ли бяха ръцете ми,

когато бях малка наивница,

когато невинните трепети

ме правеха сляпа нещастница?

 

Шоуто свърши, седнете по масите!

Циркът бе много, а вие осмивахте...

Умело събирахте пачки от касите,

а после със вино успеха поливахте!

 

Вземайте... колкото искате стока!

Аз искам да върна сърцето си...

До гуша потънах във вашата клопка,

закърпила болката с бръчки в лицето си!

 

Блясък ли искате, голи скъперници?

Златото пазите в користни джобове,

хората хвърляте в мърляви плевници,

а после с очи във тавана копирате снобове.

 

Взехте ли всичко? После се махайте!

Искам да дишам, на дъното... тука!

Поредната маска на себе си слагайте,

аз не съм старата порцеланова кукла!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...