13.02.2010 г., 21:53

Писък

654 0 4

Топли ли бяха ръцете ми,

когато бях малка наивница,

когато невинните трепети

ме правеха сляпа нещастница?

 

Шоуто свърши, седнете по масите!

Циркът бе много, а вие осмивахте...

Умело събирахте пачки от касите,

а после със вино успеха поливахте!

 

Вземайте... колкото искате стока!

Аз искам да върна сърцето си...

До гуша потънах във вашата клопка,

закърпила болката с бръчки в лицето си!

 

Блясък ли искате, голи скъперници?

Златото пазите в користни джобове,

хората хвърляте в мърляви плевници,

а после с очи във тавана копирате снобове.

 

Взехте ли всичко? После се махайте!

Искам да дишам, на дъното... тука!

Поредната маска на себе си слагайте,

аз не съм старата порцеланова кукла!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...