13.02.2010 г., 21:53

Писък

652 0 4

Топли ли бяха ръцете ми,

когато бях малка наивница,

когато невинните трепети

ме правеха сляпа нещастница?

 

Шоуто свърши, седнете по масите!

Циркът бе много, а вие осмивахте...

Умело събирахте пачки от касите,

а после със вино успеха поливахте!

 

Вземайте... колкото искате стока!

Аз искам да върна сърцето си...

До гуша потънах във вашата клопка,

закърпила болката с бръчки в лицето си!

 

Блясък ли искате, голи скъперници?

Златото пазите в користни джобове,

хората хвърляте в мърляви плевници,

а после с очи във тавана копирате снобове.

 

Взехте ли всичко? После се махайте!

Искам да дишам, на дъното... тука!

Поредната маска на себе си слагайте,

аз не съм старата порцеланова кукла!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....