12 dic 2007, 14:37

Питаме призраци... 

  Poesía » Otra
1067 0 12

Anita765 ( Ани Монева) и Noel (Ноел)

 

Хората се разминават,
трябва ли така да бъде?
Чувствата се разпиляват,
затова кой ще ни съди?


Подминават се тъй плахо,
сякаш дяволът ги гони.
Но и вечено се оплакват,
че и от живота си охолен.

Но защо мълчите, хора,
толкова ли труден е въпросът?
Винаги ли трябва след умора
топли чувства да се просят?


Тъй ли трябва да се диша
и да зрее завистта човешка?
Да се гледа и под лупа
кой, каква скроил е дрешка?

Труден е животът, казвате,
затова така се случва.
Правото си със това запазвате,
грешките си да повтаряте отново.


Да не вадите поука,
а да гледате през пръсти.
А пък чуждата сполука
като трън окото да задръства.

Труден бил животът, нервен.
Хубав е животът, ще извикам!
Но намерил ли е всеки пътя верен -
после аз ще ви попитам.


Ще се радвам аз дори за вас,
даже да е малко трудно.
С тази моя радост и със вас
нищо от живота няма да е чудно.

 

© Ноел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??