Питаме призраци...
Anita765 ( Ани Монева) и Noel (Ноел)
Хората се разминават,
трябва ли така да бъде?
Чувствата се разпиляват,
затова кой ще ни съди?
Подминават се тъй плахо,
сякаш дяволът ги гони.
Но и вечено се оплакват,
че и от живота си охолен.
Но защо мълчите, хора,
толкова ли труден е въпросът?
Винаги ли трябва след умора
топли чувства да се просят?
Тъй ли трябва да се диша
и да зрее завистта човешка?
Да се гледа и под лупа
кой, каква скроил е дрешка?
Труден е животът, казвате,
затова така се случва.
Правото си със това запазвате,
грешките си да повтаряте отново.
Да не вадите поука,
а да гледате през пръсти.
А пък чуждата сполука
като трън окото да задръства.
Труден бил животът, нервен.
Хубав е животът, ще извикам!
Но намерил ли е всеки пътя верен -
после аз ще ви попитам.
Ще се радвам аз дори за вас,
даже да е малко трудно.
С тази моя радост и със вас
нищо от живота няма да е чудно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ноел Всички права запазени
