Сервитьорът на времето ми поднесе чаши.
Бяха пълни със несбъднати мечти.
Отпих от едната, макар леко уплашена,
и усетих как сърцето в мен трепти.
В чашите мечтите силно се вълнуваха.
Пламенно крещяха: "Xей, пийни от мен!"
Чудех се къде съм, не сънувах ли?
Сякаш, че не беше нито нощ, ни ден.
Във една шампанско, ех, купон ще става.
Туй ще да е, мисля, само младостта.
Тя е като него лудост и забава,
бързо изфирясва идва зрелостта. ...