Mar 10, 2023, 9:01 PM

Питиетата на времето 

  Poetry » Phylosophy
356 0 1
Сервитьорът на времето ми поднесе чаши.
Бяха пълни със несбъднати мечти.
Отпих от едната, макар леко уплашена,
и усетих как сърцето в мен трепти.
В чашите мечтите силно се вълнуваха.
Пламенно крещяха: "Xей, пийни от мен!"
Чудех се къде съм, не сънувах ли?
Сякаш, че не беше нито нощ, ни ден.
Във една шампанско, ех, купон ще става.
Туй ще да е, мисля, само младостта.
Тя е като него лудост и забава,
бързо изфирясва идва зрелостта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Гулериа All rights reserved.

Random works
: ??:??