Питиетата на времето

Сервитьорът на времето ми поднесе чаши.
Бяха пълни със несбъднати мечти.
Отпих от едната, макар леко уплашена,
и усетих как сърцето в мен трепти.

В чашите мечтите силно се вълнуваха.
Пламенно крещяха: "Xей, пийни от мен!"
Чудех се къде съм, не сънувах ли?
Сякаш, че не беше нито нощ, ни ден.

Във една шампанско, ех, купон ще става.
Туй ще да е, мисля, само младостта.
Тя е като него лудост и забава,
бързо изфирясва идва зрелостта.

Във другата чаша бе червено вино.
Брей, на ум си викам, ето любовта.
Тя така опива сладка и горчива.
Боря махмурлука с зелева чорба.

Зелевата трябва пък да са парите.
И много да пиеш, все остава жад.
Или ще работиш, или ще си хищник.
Все ще ги желаеш, пфу, че мръсна гад.

След черпня богата нужен e айрана.
Бързо освежава като мъдростта.
Нея ще посрещна тъжна и засмяна,
седнала на прага бял на старостта.

И накрая дойде реда на водата.
Тя преди смъртта е моята мечта.
Светъл символ тя е на чистотата,
на чистотата на съвестта.