6 nov 2014, 11:01

Пито - платено... 

  Poesía
398 0 3

Отекна камбана...


В последния миг на нощта

душата разбита положих в черната пръст,

завих я със спомен пропит от тъга

по онази любов окована на кръст.

 

В Голгота превърнахме дом и мечти.

Окован във вериги се влачи живота.

На делника сивото в сърцата се впи

и се предадохме. Някак с охота.

 

В очите ни няма отдавна звезди,

а луната е просто спътник в небето.

Изгубихме пътя. Иди го дири...

Всичко вече е пито – платено.

 

И сълзú вече няма. Без душа как се плаче...

За това я зарових, че да спре да горчи.

Тази нощ се венчавам за здрача.

Утре вече няма мен да боли.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Ганчо, болката е чест спътник в живота ни, а аз се отърсвам от нея като я изливам в рими
    Даниел, благодаря за емоцията
    Светла, благодаря ти много, а за честото писане... при мен не е по поръчка... като ме удари музата се получава иначе просто чета другите и я чакам
  • Трябва да пишеш по-често!!
  • Браво!!! Добре изпипан стих, има си виц има си рима, но е пропит с доста болка и носталгия Поздрави
Propuestas
: ??:??