Пито - платено...
Отекна камбана...
В последния миг на нощта
душата разбита положих в черната пръст,
завих я със спомен пропит от тъга
по онази любов окована на кръст.
В Голгота превърнахме дом и мечти.
Окован във вериги се влачи живота.
На делника сивото в сърцата се впи
и се предадохме. Някак с охота.
В очите ни няма отдавна звезди,
а луната е просто спътник в небето.
Изгубихме пътя. Иди го дири...
Всичко вече е пито – платено.
И сълзú вече няма. Без душа как се плаче...
За това я зарових, че да спре да горчи.
Тази нощ се венчавам за здрача.
Утре вече няма мен да боли.
© Биляна Битолска All rights reserved.
