Пито - платено...
Отекна камбана...
В последния миг на нощта
душата разбита положих в черната пръст,
завих я със спомен пропит от тъга
по онази любов окована на кръст.
В Голгота превърнахме дом и мечти.
Окован във вериги се влачи живота.
На делника сивото в сърцата се впи
и се предадохме. Някак с охота.
В очите ни няма отдавна звезди,
а луната е просто спътник в небето.
Изгубихме пътя. Иди го дири...
Всичко вече е пито – платено.
И сълзú вече няма. Без душа как се плаче...
За това я зарових, че да спре да горчи.
Тази нощ се венчавам за здрача.
Утре вече няма мен да боли.
© Биляна Битолска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Трябва да пишеш по-често!!
-
Браво!!! Добре изпипан стих, има си виц има си рима, но е пропит с доста болка и носталгия Поздрави
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Даниел, благодаря за емоцията
Светла, благодаря ти много, а за честото писане... при мен не е по поръчка... като ме удари музата се получава иначе просто чета другите и я чакам