С усмивка се будя,
и с отлежала ракия,
част от мен заспива
и чашата прелива.
Пияна съм, но докога
да трия сълзите на босонога,
кога да тръгна по морето,
за да видя себе си в момчето!
И чашата прелива,
но не от любов, а от романа...
Вдигам чаша като стон,
от твоята изневяра.
© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados