22.02.2018 г., 14:47 ч.

Пияна 

  Поезия » Друга
296 1 2

С усмивка се будя,
и с отлежала ракия,
част от мен заспива
и чашата прелива.

Пияна съм, но докога
да трия сълзите на босонога,
кога да тръгна по морето,
за да видя себе си в момчето!

И чашата прелива,
но не от любов, а от романа...
Вдигам чаша като стон,
от твоята изневяра.

© Димитрина Владимирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??