Пияна
Не наливай ми още водка,
стига вече, достатъчно пих.
Не лекува се тази моя болка,
а виж, вече литър изпих!
Пия и плача, но утеха няма
и цигари пуша, но уви!
Падам и се влача, и вдигам врява,
а около мен животът кипи и кипи!
И пак отпивам глътка „еликсир”,
нагрочват се сами моите вежди.
Поемам и доза никотин,
опитвам се да се заредя с нови надежди!
И отново гледам, празна е чашата,
поредната водка за секунди изпих.
Пълен с фасове е пепелникът на масата,
но жаждата за радост не утолих.
Късно е вече, трябва да се прибирам,
отивам си вкъщи и дано да заспя.
Тръгвам, но пътя не намирам,
замъглена е моята пияна глава.
Със сили последни вдигам ръка,
спря пред мен жълтото такси.
Шофьорът погледна ме жално и кимна с глава,
а на последните мои пари каза: „мерси”.
Прибрах се пияна и със сълзи в очите,
легнах на леглото и замечтах
и отнесена в съня на мечтите,
как заспах, дори не разбрах.
Утро е вече и слънцето се показа,
време е на училище да вървя
И без нито дума на някой да кажа,
тръгнах по снежните улици отново сама!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Моддо Моддо Todos los derechos reservados
