tanq_mezeva (Таня Мезева)
1590 21273
15 mar 2016, 13:30

Пияна от любов 

  Poesía » De amor
851 0 17

Обичах те! И още те обичам!

Душата ми не спира да крещи,

че може би греховно я обричам,

захвърлила днес разума встрани.

Спомените, същи бели бримки,

изплитащи дантелата-съдба

 нареждат се като в албум за снимки

и пазят миговете красота - когато...

щастие за двама ни наричах,

отпивах като вино любовта,

болките до голо разсъбличах и

твоя бях, изключила света.

Вярвах ти... О, Боже, как ти вярвах!

Превърнах те в икона, в божество!

Името в молитвите повтарях,

забравила понякога едно....

че призрачна съм, само малка спирка,

оазисче в пустинната земя,

в което ти сърцето си наплиска

с вода от езерото-свобода.

Но щом над него облак сив надвисна

и вятър буреносен се изви,

оазисът - илюзия изригна

и лава от заплахи го покри.

Така загина островчето наше,

оставило в душите ни вина,

че можехме да го спасим, обаче...

 страхът-отрова целостта отвя.

Сега... пияна от любов повтарям,

че нося те, че тайно те боля.,

макар далеч, без остров и оазис,

остана спомен. Сбъднат сън. Съдба.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво!Силна и докосваща поезия!
  • Силен стих! Браво!
  • Таня, когато думите извират от сърцето, докосват и разтърсват! Поздравления за прекрасната поезия, която твориш и за удоволствието, което доставяш с нея!
  • Прекрасно! Обичам те, Таничка!
  • Лирическият нека си стои в лириката, Влади!
    Утре сюжетът ще е друг и съответно героите различни.
    Благодаря ви за коментарите!
  • Мога само да се присъединя към добрите думи на прежде говорившите за стихото! Ако лирическия не иска да стои на твоето островче/оазисче с теб значи не е герой на твоята поема и сюжетът няма да има развитие. Остави го да върви. Недей да се къхъриш напразно. Ще дойде по-хубав. Ето малко усмивки и от мен . Дано да ти олекне малко.
  • Моите почитания!
  • Чудесно, Таня!
  • Прекрасен стих!
  • Браво!
  • Чудесна поезия - красива, чувствена, крещяща - с вини..., има за какво да се замислим...!!!
    "Душата ми не спира да крещи,
    че може би греховно я обричам,
    захвърлила днес разума встрани."
  • Усмивки за усмивките, Валери!
  • Любов, Рада, Наси и Мари, благодаря ви за топлите думи!
  • Това е класна поезия, Таня! Браво ти!
  • Едно от най-силните ти, Таня! Финалът е жесток, пък и цялото! Поздравявам те от сърце!
  • Благодаря от сърце, Рени!
  • Чуваш ли аплодисментите ми, Поетесо!!!!
Propuestas
: ??:??