Пияна от любов
Обичах те! И още те обичам!
Душата ми не спира да крещи,
че може би греховно я обричам,
захвърлила днес разума встрани.
Спомените, същи бели бримки,
изплитащи дантелата-съдба
нареждат се като в албум за снимки
и пазят миговете красота - когато...
щастие за двама ни наричах,
отпивах като вино любовта,
болките до голо разсъбличах и
твоя бях, изключила света.
Вярвах ти... О, Боже, как ти вярвах!
Превърнах те в икона, в божество!
Името в молитвите повтарях,
забравила понякога едно....
че призрачна съм, само малка спирка,
оазисче в пустинната земя,
в което ти сърцето си наплиска
с вода от езерото-свобода.
Но щом над него облак сив надвисна
и вятър буреносен се изви,
оазисът - илюзия изригна
и лава от заплахи го покри.
Така загина островчето наше,
оставило в душите ни вина,
че можехме да го спасим, обаче...
страхът-отрова целостта отвя.
Сега... пияна от любов повтарям,
че нося те, че тайно те боля.,
макар далеч, без остров и оазис,
остана спомен. Сбъднат сън. Съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
