18 may 2007, 22:26

Пияните ни почерци

  Poesía
1.2K 0 9

Пияните ни почерци се скитаха

по девствените, тихи редове.

Те стреляха в сърцата

и не питаха

кога да ни накажат и къде.


Пияните ни почерци не искаха

да знаят, че сме малки и страхливи

и бесни до стените ни притискаха.

Оплюваха ни, после ни убиваха.


Пияните ни почерци се сливаха

със шумните, развратни редове.

Ухилени във тъмното заспиваха,

забравили за нашите ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...