Пияните ни почерци се скитаха
по девствените, тихи редове.
Те стреляха в сърцата
и не питаха
кога да ни накажат и къде.
Пияните ни почерци не искаха
да знаят, че сме малки и страхливи
и бесни до стените ни притискаха.
Оплюваха ни, после ни убиваха.
Пияните ни почерци се сливаха
със шумните, развратни редове.
Ухилени във тъмното заспиваха,
забравили за нашите ръце.
© Елица Мавродинова Всички права запазени