18.05.2007 г., 22:26

Пияните ни почерци

1.2K 0 9

Пияните ни почерци се скитаха

по девствените, тихи редове.

Те стреляха в сърцата

и не питаха

кога да ни накажат и къде.


Пияните ни почерци не искаха

да знаят, че сме малки и страхливи

и бесни до стените ни притискаха.

Оплюваха ни, после ни убиваха.


Пияните ни почерци се сливаха

със шумните, развратни редове.

Ухилени във тъмното заспиваха,

забравили за нашите ръце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...