Пияните ни почерци се скитаха
по девствените, тихи редове.
Те стреляха в сърцата
и не питаха
кога да ни накажат и къде.
Пияните ни почерци не искаха
да знаят, че сме малки и страхливи
и бесни до стените ни притискаха.
Оплюваха ни, после ни убиваха.
Пияните ни почерци се сливаха
със шумните, развратни редове.
Ухилени във тъмното заспиваха,
забравили за нашите ръце.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
