6 jul 2007, 8:38

Пияният

  Poesía
646 0 5
 Пияният осъден е и носи своя кръст,
 в бутилката със водка дави си тьгата,
 защо бе, хора, тъй го сочите със пръст,
 без жал впивайки злокобни погледи в душата.

 И той човек бе като вас
 и той някога умееше да люби,
 но любовта низвергна го със острия си нрав
 и от тогава все във тинята сърцето му се губи,

 Затова и пие - да забрави свойта скръб,
 но във чашката палачът му се крие
 и без да осъзнава, сам забива ножа в своя гръб,
 щом на химерената сладост се поддава. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...