6 jul 2007, 8:38

Пияният

  Poesía
641 0 5
 Пияният осъден е и носи своя кръст,
 в бутилката със водка дави си тьгата,
 защо бе, хора, тъй го сочите със пръст,
 без жал впивайки злокобни погледи в душата.

 И той човек бе като вас
 и той някога умееше да люби,
 но любовта низвергна го със острия си нрав
 и от тогава все във тинята сърцето му се губи,

 Затова и пие - да забрави свойта скръб,
 но във чашката палачът му се крие
 и без да осъзнава, сам забива ножа в своя гръб,
 щом на химерената сладост се поддава. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...