Jul 6, 2007, 8:38 AM
Пияният
Пияният осъден е и носи своя кръст,
в бутилката със водка дави си тьгата,
защо бе, хора, тъй го сочите със пръст,
без жал впивайки злокобни погледи в душата.
И той човек бе като вас
и той някога умееше да люби,
но любовта низвергна го със острия си нрав
и от тогава все във тинята сърцето му се губи,
Затова и пие - да забрави свойта скръб,
но във чашката палачът му се крие
и без да осъзнава, сам забива ножа в своя гръб,
щом на химерената сладост се поддава.
в бутилката със водка дави си тьгата,
защо бе, хора, тъй го сочите със пръст,
без жал впивайки злокобни погледи в душата.
И той човек бе като вас
и той някога умееше да люби,
но любовта низвергна го със острия си нрав
и от тогава все във тинята сърцето му се губи,
Затова и пие - да забрави свойта скръб,
но във чашката палачът му се крие
и без да осъзнава, сам забива ножа в своя гръб,
щом на химерената сладост се поддава.
© Ивето All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво!
-
Така е, но после продължава да пие по навик!
Хубав стих, Иве!
Поздрави! -
Успяла си да уловиш тънката нишка на тъгата събрана в чашата водка.Браво
-
Браво , Иве, много ме развълнува тая съдба. Добре си се справила.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много е болно!
Поздрав за стиха!