Jul 6, 2007, 8:38 AM

Пияният

  Poetry
640 0 5
 Пияният осъден е и носи своя кръст,
 в бутилката със водка дави си тьгата,
 защо бе, хора, тъй го сочите със пръст,
 без жал впивайки злокобни погледи в душата.

 И той човек бе като вас
 и той някога умееше да люби,
 но любовта низвергна го със острия си нрав
 и от тогава все във тинята сърцето му се губи,

 Затова и пие - да забрави свойта скръб,
 но във чашката палачът му се крие
 и без да осъзнава, сам забива ножа в своя гръб,
 щом на химерената сладост се поддава. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....