6.07.2007 г., 8:38

Пияният

639 0 5
 Пияният осъден е и носи своя кръст,
 в бутилката със водка дави си тьгата,
 защо бе, хора, тъй го сочите със пръст,
 без жал впивайки злокобни погледи в душата.

 И той човек бе като вас
 и той някога умееше да люби,
 но любовта низвергна го със острия си нрав
 и от тогава все във тинята сърцето му се губи,

 Затова и пие - да забрави свойта скръб,
 но във чашката палачът му се крие
 и без да осъзнава, сам забива ножа в своя гръб,
 щом на химерената сладост се поддава. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...