10 abr 2009, 1:32

Пиянско 

  Poesía » Civil
733 0 2

Замислена тъжна усмивка
спомен от самотно детство
болка хоризонтите закрива
прогонва всяко вълшебство

Нямам повече сълзи
мечтите ми са на привършване
шишето към ръката ми пълзи
няма вече връщане

Какво е любов...
щом си подпийнал прилично
чакам сатанински благослов
и си пея истерично

Зрее в мене отвращание
пада тежката мъгла
във такова настроение
обикалям сам града

© ShamelessDreams Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • абсолютно доказателство че алкохола действа на всекиго различно Или просто може да бъде разглеждан от различни гледни точки ..
  • Хареса ми, хубаво сравнение!

    Пиянство

    Коприна нежна, рози и шампанско
    намираш тази вечер в спалнята си ти...
    В заблудата на твоето пиянство
    от алкохол главата ми гърми...
    Виновен си, бутилката отваряш,
    но няма обич, нито чувства в мен.
    Дали събрал си спомени неясни
    или съм от миналото мит опорочен...
    Къде отиде тайното ти заклинание,
    с което омагьсваше ме сам -
    блажено, нежно, мило, състрадание...
    - Къде са, няма ги, аз просто знам!
    С мен живееш и от мене бягаш...
    Глупаво, безумно раздвоен...
    ***
    Щом от нея всяка нощ пиян си -
    просто другаде и аз ще бъда в плен


Propuestas
: ??:??