Замислена тъжна усмивка
спомен от самотно детство
болка хоризонтите закрива
прогонва всяко вълшебство
Нямам повече сълзи
мечтите ми са на привършване
шишето към ръката ми пълзи
няма вече връщане
Какво е любов...
щом си подпийнал прилично
чакам сатанински благослов
и си пея истерично
Зрее в мене отвращание
пада тежката мъгла
във такова настроение
обикалям сам града
© ShamelessDreams Todos los derechos reservados