Пиянско

10.04.2009 г., 1:32 ч.

Поезия » Гражданска

824 0 2

Замислена тъжна усмивка
спомен от самотно детство
болка хоризонтите закрива
прогонва всяко вълшебство
Нямам повече сълзи
мечтите ми са на привършване
шишето към ръката ми пълзи
няма вече връщане
Какво е любов...
щом си подпийнал прилично
чакам сатанински благослов
и си пея истерично ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пиянско

Искате да прочетете повече?

Предложения