Народът на думи въстанал
наля си пореден стакан.
Да бъде пиян не престана –
в пусто очакване взрян...
А някъде в минало славно
храбри победи ечат...
В училище – мрак меродавен,
девойки интриги плетат...
И няма я силата, прежната,
на храбри, юнашки чеда.
История!? – не, неизбежно е
запиля се по мъртва земя.
В стакана винóто горчиво е
разреждано често с' сълзи.
Пияна-заляна щастлива е
реалност на срив и беди.
Морно отпуснал глава,
мърмори си нещо народа.
На негова сметка сега
пиянства и чужда изгода...
22.11.2017 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados